Нашаите публикации:

За! България!
Страхливци! И предатели! Да! И няма да се извиня!
Това е пълна лайнарщина!
Не се нуждая от последна дума!
Нито да ми слагате етикет.
Достоен син на България –
И какво по-точно е това?
Какво е вашето мото тук?
Предавайте се! Подсигурете си осраните задници!
В противен случай ще ви хапнем за закуска!
Е така е, продажници,
Когато захвърчат лайната, някои бягат!
БЪЛГАРСКО ТЪРПЕНИЕНо някои остават!
Едни с лице срещу огъня, а  други в джобовете на богатите си покровители!
И какво правите вие?
Ще наградите предателя, и ще разстреляте честния!
Не съм свършил!
Сега започвам, а вие ще мълчите!
Не зная кой е живял тук:
Хан Аспарух, Цар Симеон Велики, Васил Левски!
Но техния дух е мъртъв!
Тук градите кораб пълен с плъхове!
И лалугери!
По-скоро сал с предатели и доносници!
Ако си мислите, че по-този начин ще изградите достойни българи,
Помислете си пак!
Защото вие петните духа на тази страна!
Какъв срам! Каква гадост!
Повярвайте в тези, които не са омърсени.
И покажете този, който иска да ви купи.
И не наричайте това безредие или метеж!
Защото не знаете какво е истински метеж.
Щях да ви покажа какво е истински метеж,
но съм прекалено стар, прекалено уморен и изключително сляп.
Ако беше преди пет години,
Да съм ви минал с огнепръскачката,
Пък ако ще да ви пази ДАНС, Манс и Магаданс.
С кого си мислите, че говорите, по дяволите!
Аз не падам от Луната,
Тук съм се родил и тук ще умра.
И не винаги съм бил сляп.
Виждал съм българи с откъснати ръце и изтръгнати крака!
С извадени очи! Обезглавени! Обесени!
Но няма по-жалка картина от ампутирания дух!
За него няма протези!
Мислите, че ще ни спрете с подвити опашки?!
Не, вие се опитвате да ни вземете душата.
И защо?
Защото не сме продажни?
Защото желаем да живеем в едно малко по-добро място?
Нараните ли ни, ще бъдете бандити!
А на продажниците /измекярите/, където и да се намирате – да го духате!
И не съм свършил!
Когато дойдох тук, чух:
– Люлка на водачи.
Когато се скъсат въжетата, люлката пада.
А тук въжетата са изгнили!
Творци на водачи, внимавайте какви водачи излизат оттук.
Не зная дали трябва да мълчим.
Не съм съдия! Не съм Бог!
Бог ще ви съди!
Но можем да гарантираме –
Няма да предадем никой, за да купим бъдещето си.
А, това приятели се нарича – почтеност и смелост.
И такива трябва да бъдат водачите!
Стоял съм на кръстопът в живота си.
Винаги съм знаел правилния път. Без изключения.
Аз знаех. Но него поемах.
И знаете ли защо?
Беше дяволски трудно.
Сега също сме на кръстопът.
Но ние сме избрали своя път.
Път, изтъкан от принципи.
Път, търсещ силни характери.
Нека продължим по него.
Държите бъдещето на страната си в ръцете си!
Ценно бъдеще!
Бъдещето на децата и внуците си!
Повярвайте ми!
Не го унищожавайте.
Пазете го!
Дайте му шанс!
Един ден ще се гордеете със страната си, обещавам ви!

Речта на Ал Пачино от  филма “Усещане за жена”, перифразирана за нуждите на България.

Веско Паунов

Колаж: Иво Ангелов, „Свободен човек“

www.afera.bg

author

Кажете ни какво мислите?