РЕШЕНИЕ № 309 на Административен съд Благоевград

РЕШЕНИЕ № 309

към дело: 20137030700901

Дата на заседание: 31.01.2014 г.

Съдия: Вълкадинова

 Производството е по реда на чл. 185 и сл. от Административно-процесуалния кодекс

/АПК/.

Образувано е по протест /поправен/ на прокурор Ч. при Р. П. – Р. с искане за обявяване нищожност на разпоредбите на чл. 1, чл. 2, чл. 3, чл. 4, чл. 5,  чл. 8, чл. 11, чл. 15, чл. 16, чл. 17, чл. 20 и на разпоредбите от Глава трета  от Наредбата за въвеждането на режим на почасово платено паркиране на моторни

превозни средства на територията на Община Б. /Наредбата/, приета с Решение №  346/06.12.2012 г. по Протокол № 18 на О. С. – Г. Б., алтернативно за цялостната й отмяна.

Разпоредбите на чл. 1, чл. 2, чл. 3, чл. 4, чл. 11, чл. 15 и чл. 16 от Наредбата са оспорени като нищожни на основание противоречието им с разпоредбите на чл. 99, ал. 1 и чл. 167 от Закона за движение по пътищата

/ЗДвП/ и чл. 15 от Наредба № 1/17.01.2001 г. за организиране на движението по пътищата.

Разпоредбите на чл. 5, чл. 8, чл. 17, чл. 20 и чл. 11 от Наредбата са оспорени като нищожни поради противоречието им с разпоредбите на чл. 60, чл. 140, чл. 141, ал. 3 от Конституцията на Република България и чл. 7-чл. 9а от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/.

Разпоредбите на Глава трета от Наредбата са оспорени като нищожни поради противоречие с разпоредбите на чл. 21, ал. 1 АПК, чл. 54 вр. чл. 53 вр. чл. 51 от Закона за общинската собственост /ЗОС/, чл. 167, чл. 168 и чл. 172 ЗДвП и  чл. 9б ЗМДТ.

Наредбата е оспорена като незаконосъобразна с искане за отмяната й в цялост поради липса на мотиви и на посочено в решението, като част от формата, материалноправно основание за приемането й от О. С. – Г. Б..

Ответникът е оспорил жалбата, чрез пълномощник, по развити в писмено становище съображения.

Представителят на О. П. – Б. е поддържал мотивирано, че оспорването е основателно и оспорените текстове от Наредбата следва да бъдат обявени за нищожни, респективно Наредбата следва да бъде изцяло отменена.

В хода на производството са събрани писмени доказателства. След анализ и оценка на доказателствата съдът прие следното за установено:

С Решение № 346/06.12.2012 г. по Протокол № 18 на О. С. – Г.Б. от заседание, проведено на 06.12.2012 г. /л.9-31/, по т. 1 от дневния ред, е приета Наредба за въвеждането на режим за почасово платено паркиране на моторни превозни средства на територията на Община Б.. На заседанието на 06.12.2012 г. са присъствали всички 17 О. съветници, като Наредбата е приета с 10 от гласовете им /стр. 12 от Протокол № 18, л. 20. Наредбата е приета по предложение на Кмета на Община Б. изх. № 05-00-1335/23.11.2012 г. /вх. № ОС-01-1085/23.11.2012 г. на л. 32/, мотивирано с необходимостта да се подобри обществения ред чрез организация и контрол на паркирането на автомобилите на територията на Г. Б. и с цел да се оптимизира дейността по организация на автомобилното движение на територията на Община Б. във връзка със зачестилите случаи на неправилно паркиране в централната градска част. Проектът за Наредбата е публикуван на интернет страницата на Община Б. на

23.11.2012 г. /констативен протокол на л. 36, извлечение от интернет страницата на л. 37/. Предложението на Кмета на Община Б. за приемане на Наредбата е обсъдено и прието на заседание на 28.11.2012 г. от Постоянната комисия по бюджет и финанси към О. С. – Б. /Протокол № 17/28.11.2012 г. на л. 91/. Приетата на 06.12.2012 г. Наредба е публикувана на интернет страницата на Община Б. на 28.12.2012 г. /констативен протокол на л. 109, извлечение от интернет страницата на л. 86/.

Със заповед № 11-7/28.12.2012 г. на Кмета на Община Б., дейностите по принудително преместване на МПС на територията на Община Б. са възложени на общинско дружество “О. п.-Б.” ЕООД /л. 87/. Дейностите по използването и прилагането на техническо средство “скоба”, таксуването на собствениците или водачи на МПС, както и освобождаването на блокирани МПС, са възложени на същото дружество със Заповед № 11-8/28.12.2012 г. на Кмета на Община Б. /л. 89/. При тези факти съдът прие следното по допустимостта на протеста, с оглед

предпоставките по чл. 159 вр. чл. 196 АПК:

Оспорването е срещу нормативен административен акт, подлежащ на оспорване пред съда – чл. 185, ал. 1 АПК, без ограничение във времето – чл. 187, ал. 1 АПК, и не са налице отрицателните предпоставки на чл. 159, т. 3, т. 6, т. 7 и т. 8 вр. чл. 196 АПК.

Относно изискването за правен интерес по чл. 159, т. 4 АПК, законът признава право на оспорване на Прокуратурата на Република България без да поставя условие за доказване на правен интерес от оспорването – чл. 186, ал. 2 АПК.

По същество, протестът за обявяване нищожност на оспорените текстове от Наредбата – чл. 1, чл. 2, чл. 3, чл. 4, чл. 5, чл. 8, чл. 11, чл. 15, чл. 16, чл. 17, чл. 20 и на разпоредбите от Глава трета, е неоснователен:

Наредбата е приета от О. С. – Б., в чиито правомощия, като упражняващ правата на собственик на имотите – публична общинска собственост, са въпросите за определяне на местата и таксите за паркиране в рамките на населеното място, като дейност по определяне режим за ползване на имоти – публична общинска собственост /чл. 8, ал. 3 от Закона за пътищата/ – чл. 21, ал. 1, т. 8 от Закона за местното самоуправление и местната администрация /ЗМСМА/, чл. 99 от Закона за движение по пътищата. В този смисъл се е произнесъл Върховният

административен съд на Република България с Решение № 2106 от 16.02.2009 г. по адм. д. № 14631/2008 г., VII о., съгласно което, доколкото с оспорената Наредба е регламентиран режимът на краткотрайното платено паркиране на улици, площади и паркинги – общинска собственост, в т.ч. времетраенето на паркирането, начините на заплащане и обхванатите от режима участъци от улици, паркинги, гаражи, междублокови пространства и свободни О. площи в град Б., които, доколкото служат за задоволяване на обществени потребности, попадат в хипотезата на § 7, ал. 1, т. 4 от ПЗР на ЗМСМА и са публична общинска собственост, то определянето на местата и таксите за паркиране в рамките на населеното място като дейност по определяне режим за ползване на имоти – публична общинска собственост /чл. 8, ал. 3 ЗП/, са от изключителната компетентност на упражняващия правата на

собственик на това имущество О. С. – Б.. В този аспект е изтълкувана и разпоредбата на чл. 99 ЗДвП, според който в населените места собственикът или администрацията, управляваща пътя може да определи райони, пътища или части от пътища за зони за кратковременно паркиране в определени часове на денонощието. Според същото решение, дори да се приеме, че част от включените в режима “синя зона” улици съставляват участъци от републикански пътища или О. местни пътища по смисъла на чл. 3, ал. 4 вр. чл. 3 ЗП /за което по делото не са ангажирани доказателства, обратно според удостоверение изх. № АОС-00-163/23.01.2014 г. на Кмета на Община Б., л. 96/, които съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1, т. 2 ЗП се управляват от кметовете на съответните общини, по аргумент от разпоредбата на чл. 19, ал. 3 ЗП, определянето на местата и таксите за паркиране в рамките на населеното място са дейност по определяне режим за ползване на имоти – публична общинска собственост /чл. 8, ал. 3 ЗП/, а не дейност по управление на пътища/ изграждане, поддържане, ремонт и реконструкции на общинската пътна мрежа/, с оглед което са от изключителната компетентност на упражняващия правата на собственик на това имущество О. С. – Б..

Застъпеното противно становище в протеста за некомпетентност на О. С. – Б. да реши регламентираните с разпоредбите на чл. 1, чл. 2, чл. 3, чл. 4, чл. 11, чл. 15 и чл. 16 от Наредбата въпроси, с оглед разпоредбите на чл. 99, ал. 1, чл. 167 ЗДвП и чл. 15 от Наредба № 1/17.01.2001 г. за организацията на движението по пътищата, е неоснователно по изложените съображения за неправилно тълкуване на текстовете от ЗДвП и Наредба № 1/2001 г. в протеста. Не се споделят и съображенията за нищожност на разпоредбите на чл. 5, чл. 8, чл. 17, чл. 20 и чл. 11 от Наредбата поради противоречие с Конституцията на Република България – чл. 60, чл. 140 и чл. 141, ал. 3, и със ЗМДТ – чл. 7, чл. 8, чл. 9 и чл.9а.

От една страна, противоречията с разпоредби от Конституцията и ЗМДТ, с които е мотивиран протестът, не могат да обосноват нищожност на оспорените разпоредби от Наредбата. Регламентираните с нея въпроси са от компетентността на О. С. – Б., като въвеждането на такса за платено паркиране и определянето на нейния  размер са също правомощие на съответния О. С. по силата на чл. 99, ал. 3 ЗДвП. С разпоредбите на чл. 99, ал. 1 и ал. 3 ЗДвП законодателят е възложил на общинските съвети компетентността да регламентират, включително с подзаконов нормативен акт – чл. 22, ал. 2 ЗМСМА, чл. 8 ЗНА, зоните за кратковременно паркиране в населените места и да въведат такса за паркиране.

От друга страна, разгледано като основание за оспорване и отмяна по чл. 146, т. 4 АПК, изтъкнатото в протеста противоречие на размера на определената такса по Наредбата с принципите по чл. 7 – 9а ЗМДТ е неоснователно. Таксата за платено паркиране по чл. 99, ал. 3 ЗДвП не е данък по смисъла на чл. 1 ЗМДТ, нито местна такса по смисъла на чл. 6, ал. 1 ЗМДТ. Затова и принципите за определяне на местните такси по ЗМДТ не са относими към преценката за законосъобразност на оспорените на това основание разпоредби на чл. чл. 5, чл. 8, чл. 17, чл. 20 и

чл. 11 от Наредбата. Разпоредбата на чл. 99, ал. 3 ЗДвП е предоставила на общинския С. правото да въведе такса за паркирането по своя преценка, т.е. не е императивно правило, с оглед което и размерът на самата такса и методиката за нейното определяне са въпроси от изключителната преценка на съвета, която не може да бъде контролирана от съда – чл. 169 АПК. Несъразмерността на таксата с вида на предлаганата услуга и въобще принципната възможност за въвеждането на подобна такса с оглед конституционните разпоредби, са относими към

конституционосъобразността на чл. 99, ал. 3 ЗДвП, но установяването на противоконституционността на закона не е правомощие на настоящия съд. Законодателят е предоставил изключителна власт на общинския С. за въвеждането и определянето на таксата за платено паркиране, която не попада в обхвата на съдебния контрол относно размера на самата такса по изложените вече съображения.

Неоснователно е и оспорването на разпоредбите на Глава трета от Наредбата с искане за обявяване на нищожността им.

С разпоредбите на чл. 21 – 23 от Глава трета на Наредбата са регламентирани принудителни административни мерки – принудително задържане на МПС чрез използването на техническо средство “скоба” и принудително преместване /репатриране с “паяк”/ и редът за тяхното използване и прилагане, които не противоречат на закона – чл. 167 и чл. 168 ЗДвП. Принудителните административни мерки по чл. 21, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Наредбата са предвидени със закон в смисъла на чл. 23 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

По силата на чл. 167, ал. 2, т. 2 ЗДвП, службите за контрол, определени от кметовете на общините могат да използват техническо средство за принудително задържане на пътното превозно средство, за което не е заплатена дължимата такса за паркиране по чл. 99, ал. 3, до заплащане на таксата и на разходите по прилагане на техническото средство, а съгласно чл. 168, ал. 1 ЗДвП, определените от министъра на вътрешните работи длъжностни лица от службите за контрол и/или длъжностни лица, определени от собствениците или администрацията, управляваща пътя, могат да преместват или да нареждат да бъде преместено паркирано пътно превозно средство на отговорно пазене на предварително публично оповестено място без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач. Т.е. прилагането на посочените по вид мерки е предвидена със закон възможност, на която разпоредбата на чл. 21 от Наредбата не противоречи. С нея не са допълнени основанията за прилагане на мерките, в противоречие със забраната по чл. 7, ал. 2 и чл. 8 от Закона за нормативните актове /ЗНА/, поради което и в този смисъл съдът не намира противоречие в смисъла на чл. 5, ал. 1 АПК. Разпоредбата на чл. 22, ал. 1 от Наредбата повтаря като основание за прилагане на принудителната административна мярка принудителното задържане на МПС чрез използването на техническо средство “скоба” основанието по чл. 167, ал. 2, т. 2 ЗДвП – когато не е заплатена дължимата такса за паркиране в зоните с режим на платено почасово паркиране, определени с Наредбата. Аналогично и разпоредбата на чл. 23, ал. 1 от Наредбата не се отклонява от изискването по чл. 7, ал. 2 ЗНА. По силата на въведената с нея регламентация принудителната

административна мярка “принудително преместване на МПС” се прилага в случаите на неправилно паркиране в зони за платено почасово паркиране, в съответствие с разпоредбата на чл. 171, т. 5, б.”б” вр. чл. 168, ал. 1 ЗДвП.

В останалите текстове на оспорените разпоредби от Глава трета на Наредбата не може да се търси противоречие с нормативен акт от по-висока степен в смисъла на чл. 5, ал. 1 АПК, доколкото касаят техническото изпълнение на дейностите по прилагането на мерките. Тези технически правила съдържат указания за приложението на разпоредби от Наредбата, като в частта й по ал. 6 на чл. 22 и ал. 3 на чл. 23, Наредбата не създава правомощия за общинското дружество да издава властнически волеизявления в смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК и в противоречие със забраната по чл. 44, ал. 2 от Указ № 883 от 24.04.1974 г. за прилагане на Закона за нормативните актове за прилагане на ЗНА. Общинското дружество не отговаря на определението за административен орган по § 1, т. 1  АПК, но посочените разпоредби от Наредбата – чл. 22, ал. 6 и чл. 23, ал. 3, не го овластяват с издаването на административни актове по прилагането на принудителните административни мерки по чл. 21, ал. 1, т. 1 и т. 2 от

Наредбата, което е правомощие на кмета на общината, съгласно чл. 167, ал. 2 и чл. 168, ал. 1 ЗДвП. В този смисъл Наредбата, в частта й по чл. 22, ал. 6 и чл. 23, ал. 3 не противоречи на правилото по чл. 23 ЗАНН, че органите, които могат да прилагат принудителните административни мерки се уреждат със закон, и не е нищожна поради липсата на нормативно овластяване на О. С. – Б. за приемане на тези текстове.

С тези разпоредби е възложена техническата дейност по поставянето и освобождаването на “скоба” и по преместване на МПС, която не е властническа, свързана с упражняването на административна компетентност по

смисъла на чл. 21 АПК. Няма пречка тази техническа дейност да бъде регламентирана от общинския С. и по своята същност, разпоредбите на чл. 22, ал. 2 – ал. 6 и чл. 23, ал. 2 – ал. 3 от Наредбата следва да бъдат разглеждани като указания по прилагането й в смисъла на чл. 7, ал. 3 ЗНА. В този смисъл, според съдебния състав, тези разпоредби не противоречат на чл. 21, ал. 1 АПК, чл. 54 вр. чл. 53 вр. чл. 51 от Закона за общинската собственост. Противоречие на чл. 22 от Наредбата с норми на ЗМДТ не може да се търси, доколкото въведената такса

за платено паркиране не е местна такса по смисъла на ЗМДТ.

В частта, по искането за отмяна на Наредбата, протестът е основателен:

Възраженията за липса на посочено материалноправно основание и мотиви се не споделят.

Съгласно изричното правило на чл. 75, ал. 4 АПК, всеки нормативен административен акт следва да посочва правното основание за неговото издаване. В случая правно основание за приемане на Наредбата са посочените в § 3 от Преходните и заключителни разпоредби на Наредбата разпоредби на чл. 21, ал. 1, т. 23 и ал. 2 ЗМСМА. Съгласно чл. 22, ал. 1, т. 23 ЗМСМА, общинските съвети разполагат с правомощия да решават въпроси от местно значение, които не са от изключителната компетентност на други органи, включително чрез приемането на наредби, съгласно ал. 2, чл. 22 ЗМСМА вр. чл. 8 ЗНА. Оспорената Наредба, съгласно чл. 1, урежда обществени отношения от местно значение, свързани с правилата, ограниченията и забраните за почасово платено паркиране на МПС на територията на община Банско, поради което оплакването за незаконосъобразност на Наредбата, поради неспазване на изискването по чл. 75, ал. 4 АПК, е неоснователно.

Неоснователно е и възражението за липса на мотиви. Предложението на Кмета на Община Банско, като вносител на проекта за приемане на подзаконовия нормативен акт, представлява мотиви или доклад по смисъла на чл. 28, ал. 2 ЗНА, задължително придружаващи проекта. В предложението на кмета на общината са изложени съображения, съставляващи причините, налагащи приемането на Наредбата, целите, които се поставят и очакваните резултати. В предложението отсъства финансова обосновка и анализ за съответствие с правото на ЕС, но тези пропуски не са съществени за процедурата по приемане на Наредбата. Специалният закон / чл. 99, ал. 3 ЗДвП/ не поставя изискване таксата за паркиране в зоните по Наредбата да бъде определена въз основа на необходимите материално-технически и административни разходи, по примера на чл. 7, ал. 1 ЗМДТ. В този смисъл приемането на Наредбата не изисква финансова обосновка, като част от мотивите по чл. 28, ал. 2 ЗНА. Самата Наредба урежда въпроси от местно значение, които не са предмет на правото на ЕС, с оглед което и приемането й не налага анализ за съответствие на разпоредбите й с правото на ЕС.

Самият проект на Наредбата е публикуван на интернет страницата на общината на 23.11.2012 г., в изпълнение на изискването по чл. 26, ал. 2 ЗНА /констативен протокол и извлечение на л. 36 и 37/, но без мотивите за приемането й – предложението на кмета на общината. Отделно, решението за приемане на Наредбата е гласувано на заседание на съвета на 06.12.2012 г., преди изтичането на 14 –дневния срок за предложения и становища по проекта, в нарушение на императивното правило на чл. 26, ал. 2 ЗНА вр. чл. 80 АПК. Процедурата по приемане на нормативни административни актове е императивна, като правилата за изготвяне на проекта, публикуването му и спазването на минималния срок от 14 дни, са установени в защита на публичния интерес и като гаранции за спазване принципите на обоснованост, стабилност, откритост и съгласуваност по чл. 26, ал. 1 ЗНА при упражняване на нормотворческата компетентност от овластените органи. В този смисъл, задължението на вносителя на проекта да го публикува заедно с мотивите и да предостави 14-дневен срок за предложения и становища от заинтересованите лица са императивни и неизпълнението им е съществено нарушение на процедурата в смисъла на чл. 146, т. 3 АПК. По делото не са представени доказателства за състояло се обществено обсъждане на проекта преди гласуването му от съвета на 06.12.2012 г., за да се приеме, че правото на възражения и становища на заинтересованата общественост е обезпечено. Неспазването на срока по чл. 26, ал. 2 ЗНА от публикуването на проекта на 23.11.2012 г. до заседанието на съвета на 06.12.2012 г. в случая е лишило заинтересованите лица от правото им на участие в процеса по приемане на Наредбата, гарантирано от закона като неотменимо, доколкото са адресати на съдържащите се в нея задължителни правила за поведение. Съдебната практика константно квалифицира неизпълнението на задължението за публикуване на мотивите за приемане на подзаконовия нормативен акт и неспазването на срока по чл. 26, ал. 2 ЗНА като съществени нарушения на императивно предписани правила в нормативен акт от по-висока степен и самостоятелно основание за отмяна на приетия в нарушение на чл. 26, ал. 2 ЗНА подзаконов нормативен акт /Решение № 481 от 15.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2496/2013 г., IV о., Решение № 1163 от 24.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14271/2012 г., VII о., Решение № 1577 от 4.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6628/2012 г., VII о., Решение № 78 от 6.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8815/2013 г., VII о./. Подобно оплакване не се съдържа като основание за отмяна на Наредбата в протеста, но с оглед разпоредбата на чл. 196 вр. чл. 168, ал. 1 АПК, съдът е задължен с обсъждането и произнасянето за отмяна и на основанието по чл. 146, т. 3 АПК – съществено нарушение на административнопроизводствените правила по глава V, раздел ІІІ на АПК, чл. 77, във връзка със субсидиарното приложение на нормите от глава ІІІ на ЗНА – чл. 26, ал. 2. На това основание, по изложените съображения, Наредбата следва изцяло да бъде отменена по искането за цялостната й отмяна в протеста на Районна прокуратура – Разлог.

Водим от горното и съгласно правомощията си по чл.193 АПК, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Наредба за въвеждането на режим на почасово платено паркиране на моторни превозни средства на територията на община Банско, приета с Решение № 346 по Протокол № 18 от заседание на 06.12.2012 г. на Общински съвет – Банско.

Решението може да се обжалва и протестира пред Върховния административен съд на Р България в 14-дневен срок от обявяването му на страните с връчване на преписи.

Решението, след изтичането на 14-дневния срок за обжалване, в който не бъдат подадени касационна жалба и протест или подадените са отхвърлени, да бъде разгласено по реда на чл. 194 от АПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Серафимка Мадолева

ЧЛЕНОВЕ:

Илонка Рашкова

Ваня Вълкадинова

Вярно с оригинала!