Нашаите публикации:

След успеха ни с делото за «Синя зона Банско» постигнахме още една победа .

Отново по жалба на «Единно Банско» Благоевградски административен съд отменя  решение 349/06.12.2012г. на Общински съвет Банско във връзка с Генерален план за организацията на движението в града . На вашето внимание публикуваме цялото решението на съда .

 

 

РЕШЕНИЕ № 223

на Административен съд – гр. Благоевград

към дело № 902/2013 г.

 

Производството по делото е по реда на чл.145 и сл. от АПК.

Образувано е по протест на В.К.Ч. – прокурор при Р.

П. – Г.Р., с който е оспорено Решение № 349/06.12.2012 г. на О. С. – Г.Б., с

което на основание чл.21, ал.1, т.11 от ЗМСМА, е приет Генерален план за

организацията на движението в Община Б. и е възложено на Кмета на Община Б. да

предприеме необходимите действия за реализацията на плана.

В протеста се твърди, че преждепосоченото решение е нищожно, тъй като

не е било прието от компетентен орган и се иска обявяването на нищожността на

същото.

Ответникът – О. С. /ОбС/ – Г.Б., чрез процесуалния си представител

адвАрсениев, изразява становище за неоснователност на оспорването и моли съда

да го отхвърли. Претендира присъждане на направените разноски по делото.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на

страните, намира за установено следното :

С Докладна изх.№ 05-00-1337/23.11.2012 г. С.В. – Заместник

кмет на Община Б., оправомощена със Заповед № 09-489/19.11.2012 г. на кмета на

общината да го замества (стр.7), е предложила ОбС – Г.Б., да разгледа и одобри

представен Генерален план за организацията на движението в Г.Б. и да възложи на

кмета на общ.Б. да предприеме всички необходими действия за реализацията на

плана(стр.5,6).

Към докладната е бил приложен проект на този план (стр.8-12).

На 06.12.2012 г. на свое заседание ОбС – Г.Б., е приел оспореното

решение, обективирано в Протокол № 18/06.12.2012 г.(стр.4).

На 04.11.2013 г. преждеспоменатото решение на общинския С. е било

протестирано пред БлАС от представителя на Р. П. – Г.Р., с искане за

обявяването му за нищожно.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни

изводи :

Оспорването е процесуално допустимо, тъй като съгласно чл.149, ал.5 от

АПК, административните актове могат да се оспорват с искане за обявяване на

нищожността им без ограничение във времето. Оспорването е направено от надлежна

страна, предвид разпоредбата на чл.16 от АПК – прокурор от РП-Г.Р..

Разгледано по същество оспорването е и основателно по следните

съображения :

Съгласно чл.3, ал.3 от ЗДвП, условията и редът за организиране на

движението по пътищата, отворени за обществено ползване, се определят с наредба

на министъра на регионалното развитие.

В изпълнение на тази законова разпоредба е била издадена Наредба №

1/17.01.2001 г. за организиране на движението по пътищата от МРРБ /Наредбата/

(обнародвана В ДВ, бр.13/10.02.2001 г.).

В чл.15 от Наредбата е посочено, че окончателният проект на ГПОД

(Генералният план за организация на движението) се одобрява от кмета на

съответната община (район). Ето защо БлАС намира, че в конкретния казус

процесното решение е прието от материално некомпетентен орган – О. С. – Г.Б.,

вместо от компетентния орган, а именно от Кмета на Община Б., чиято материална

компетентност произтича от изрична правна норма. Съдът намира, че оспореното

решение е прието при липса на материалноправно основание. Посочената разпоредба

като правно основание – чл.21, ал.1, т.11 от ЗМСМА, гласи, че общинският С.

приема решения за създаване и одобряване на устройствени планове и техните

изменения за територията на общината или за части от нея при условията и по

реда на ЗУТ. Но в настоящия случай е приет Генерален план за организацията на

движението в Община Б., при което не следва да се прилага ЗУТ, а чл.3, ал.3 от

ЗДвП, във вр. с чл.15 от Наредбата. Ето защо неоснователно е твърдението на

ответната страна, че не е налице нищожност на обжалваното решение, тъй като

общинският С. е разполагал с правомощието по чл.21, ал.1, т.8 от ЗМСМА да

управлява общинската собственост, каквито са общинските пътища. На първо място,

тази разпоредба не е посочена в самото решение на ОбС-Г.Б.. На следващо място,

това е обща разпоредба, съгласно която общинският С. приема решения за

придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество и определя

конкретните правомощия на кмета на общината и кметовете на райони и кметства.

Но в случая не сме изправени в хипотезата на управление на имоти – общинска

собственост, а пред приемането на ГПОД в Г.Б., за което има друг специален ред,

съобразно чл.3, ал.3 от ЗДвП и Наредбата.

По изложените съображения настоящият съдебен състав намира оспорването

за основателно, поради което следва да бъде обявено за нищожно процесното

решение, като се изпрати делото като преписка на Кмета на Община Б. за

издаването на законосъобразен административен акт.

С оглед изхода на делото съдът намира, че не следва да бъдат присъждани

претендираните разноски на ответника.

Водим от горното и на основание чл.172, ал.2, пр.1 от АПК и чл.173, ал.

2 от АПК, Благоевградският административен съд

 

Р Е Ш И :

 

ОБЯВЯВА за нищожно Решение № 349/06.12.2012 г., обективирано в Протокол

№ 18/06.12.2012 г.,  на О. С. – Г.Б..

ИЗПРАЩА делото като преписка на Кмета на Община Б. за издаването на

законосъобразен административен акт, съобразно мотивите на настоящото решение.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на О. С. – Г.Б., за присъждането на

направените разноски по делото.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния

административен съд на РБългария – Г.София, в 14-дневен срок от съобщаването му

на страните.

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ : /п/ Иван Шекерлийски

 

Вярно с оригинала!

КТ

 

author

Кажете ни какво мислите?