НАЕМ ИЛИ КОНЦЕСИЯ ?

Гражданско сдружение „Единно Банско“ подаде жалба и срещу решение № 1042 по протокол № 49 от 19.07.2007 г. на Общинския съвет – Банско , който е дал съгласие за отдаване под наем на недвижим имот – публична общинска собственост с площ 55 дка, находящ се в местността “Белизмата” в землището на гр. Банско . Срокът на наема е пет години а наемател е Сдружение “Рибарско дружество Василак”. В мотивите си съдът е посочил, че имотът е публична общинска собственост и предвид този статут управлението на водните обекти – публична общинска собственост, се извършва само чрез отдаването им на концесия, а не под наем . По жалбата е образувано дело , което е спечелено в Благоевградски административен съд. След обжалване на решението от Общински съвет Банско ,  делото е спечелено и  във Върховен административен съд . Публикуваме Ви решенията на двете инстанции .

 

_______________________________________________________________________

РЕШЕНИЕ № 562

на Административен съд – гр. Благоевград

към дело № 42/2013 г.

 

Производството е по чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по  протест на М. К.-Прокурор при Районна П.-Р. срещу

Решение № 1042 по Протокол № 49 от 19.07.2007г. на О. С. Г.Б., с което на

основание чл.21, А.1, т.8 от ЗМСМА и чл.14, А.7 от ЗОС и във връзка с молба вх.

№ ОС- МЖ- 563 от 09.07.2007г. от Сдружение „. Д. „В.” Г.Б., О. С. Г.Б. дава

съгласие за отдаване  под наем на недвижим имот- публична общинска собственост, представляващ имот № 118036, с площ 55, 233 дка, находящ се в местността „Белизмата” в землището на Г. Б., представляващ водоем, за срок от пет години и

е упълномощен Кмета на община Б. да организира и проведе конкурса и да сключи

договор за наем със спечелилия конкурса.

В протеста се навеждат доводи за незаконосъобразност на оспорваното решение,

поради противоречие с материалния закон. Изложени са подробни доводи за

противоречие на процесното решение с разпоредбите на чл.14, А.7 от ЗОС (Изм. –

ДВ, бр. 101 от 2004г.). Сочат се основания за обявяване на нищожност на

оспорваното решение, поради противоречие с материалния закон, а именно чл.14, А.7 от ЗОС, чл.19 от Закона за водите и чл.20, А.1 от Закона за водите.

В съдебно заседание, прокурор Каназирев поддържа депозирания от Районна П.- Р. протест.

Ответникът – О. С. Г.Б., чрез процесуалния си представител- адв. Д.,

оспорва протеста, като неоснователен. Излага доводи, че язовирът като публична

общинска собственост не попада в изключенията на  параграф 4, А.1 във връзка с

параграф 3 ПЗР на ЗСН, с оглед на което цитираната разпоредба е неприложима в настоящия случай. Подробни съображения излага в писмени бележки.

Заинтересованата страна – Сдружение с нестопанска цел „. Д. В., не се явява и

не изразява становище по депозирания протест.

По делото са приети като доказателства писмо изх. № 07-03- 186/ 18.02.2013г. на

Общинска администрация – Б., ведно с приложените по опис към същото документи и

писмо изх. № 07-01-3892/ 27.02.2013г. на Общинска администрация- Б., ведно с

приложените по опис към същото документи.

Административен съд- Благоевград, след като обсъди становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 09.07.2007г. с вх. № ОС- МЖ- 563 в О. С. Г.Б. е входирана молба от Г.

И., в качеството му на Председател на Сдружение с нестопанска цел „. Д.

В., със седалище и адрес на управление Г.Б., ул. „. № 22, .2 относно

предоставяне на язовир „Белизмата” за любителски риболов и управление на

рибните ресурси. С Решение № 1042 по Протокол № 49 от 19.07.2007г. на О. С. Г.

Б., на основание чл.21, А.1, т.8 от ЗМСМА и чл.14, А.7 от ЗОС и във връзка с

молба вх. № ОС- МЖ- 563 от 09.07.2007г. от Сдружение „. Д. В. Г.Б., О. С.- Г.Б.

дава съгласие за отдаване  под наем на недвижим имот, представляващ публична общинска собственост, съгласно Акт за общинска собственост № 46/ 21.04.1999г., представляващ имот № 118036, с площ 55, 233 дка, находящ се в местността „Белизмата” в землището на Г. Б., представляващ водоем, за срок от пет години и

е упълномощен Кмета на община Б. да организира и проведе конкурса и да сключи

договор за наем със спечелилия конкурса.

За да оспори горецитираното решение и да поиска прогласяване на неговата

нищожност, районният прокурор е приел, че така постановеното решение е в

противоречие с материалния закон и по- точно с разпоредбата на чл.14, А.7 от

ЗОС (Изм. – ДВ, бр. 101 от 2004г.) и с разпоредбата на чл.20, А.1 от ЗВ. Приел

е и че язовирите като публична общинска собственост, съгласно Закона за

концесиите, могат да бъдат отдавани единствено на концесия. От приложения като писмено доказателство в кориците на делото Договор за наем на имот- публична общинска собственост, по реда на чл.17 , А.7 от ЗОС № 02407 Б от 30.10.2007г. (л.79), е видно, че след проведен на 27.09.2007г. конкурс, Община Б., в

качеството си на собственик, съгласно Акт за общинска собственост № 49/

19.07.1999г., на имот № 118036, намиращ се в местността „Белизмата” в землището на Г.Б., представляващ водоем, е предоставила под наем посочения имот на

Сдружение „. Д. „В. Г.Б. срещу наемна цена в размер на 90,00 лева месечно, с

включен ДДС.

С оглед на посочените фактически констатации, Административен съд- Благоевград, след като се съобрази с изискванията на чл.168, А.1 от АПК, въз основа на

представените по делото писмени доказателства, които не бяха оспорени по

предвидения от закона ред, поради което ги кредитира, провери

законосъобразността на обжалвания административен акт на всички основания,

съгласно чл. 146 от АПК, поради което от правна страна приема следното:

Решение № 1042 по Протокол № 49 от 19.07.2007г. на О. С. Г.Б. предмет на

настоящото производство, има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, А. 1 от АПК, с оглед на което подаденият протест от М.

К.- Прокурор при Районна П.- Р. е процесуално допустим. Съгласно

разпоредбата на чл. 16, А. 1, т. 1 АПК, прокурорът е този, който следи за

спазване на законосъобразността на административния процес и предприема

действия за отмяната на незаконосъобразни административни и съдебни актове. В този смисъл наведените от ответната страна  доводи в обратна насока са

необосновани.

Съгласно разпоредбата на чл.21, А.8 от ЗМСМА, общинският С. приема решения за

придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество и определя

конкретните правомощия на кмета на общината и кметовете на райони и кметства. В

изпълнение на тези си правомощия, О. С. Г.Б. е приел оспорваното решение.

Решението е прието при поименно гласуване, в присъствието на 14 О. съветници от общ брой 17общински съветници, от които 14 са гласували „ЗА”, поради което

решението на Общинския С. е прието с необходимото мнозинство, съгласно чл.27, А.4 и А.5 от ЗМСМА. Същото е прието на основание чл.21, А.1, т.8 от ЗМСМА и чл.

14, А.7 от ЗОС.

Съгласно разпоредбата на чл.14, А.7 от ЗОС (Изм. ДВ бр.101 от 2004г.),действаща

към момента на приемане на решението на общинския С. свободни нежилищни имоти- частна общинска собственост, които не са необходими за нуждите на органите на

общината или на юридически лица на издръжка на общинския бюджет, могат да се

отдават под наем на трети лица. Редът за управление с имоти- общинска

собственост, се определя с наредба на общинския С. при спазване на разпоредбите на ЗОС и на специалните закони в тази област, каквито в настоящия случай се

явяват Закона за водите, Закона за сдруженията за напояване и Закона за

концесиите. Водоем, който е публична общинска собственост, може да бъде отдаден под наем, но при условие, че същият е бил част от имущество на прекратена организация по § 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ, да бъде предназначен за напояване, да

представлява елемент от напоителна система или технологично обособена нейна

част на територията на сдружението и към датата на приемане на решението на

общинския С., на територията да няма регистрирано сдружение за напояване, което да е предявило искане по реда на § 3, А.2 от ПЗР на ЗСН.

В настоящото производство не бяха представени доказателства, че процесният

язовир е включен в имуществото на прекратени организации по § 12 от ПЗР на

ЗСПЗЗ и че те са били предназначени за напояване и представляват елементи от

напоителната система или технологично обособена нейна част на територията на

тези организации. Не е налице и хипотезата на разпоредбата на § 4, А. 1 от ПЗР

на ЗСН, тъй като няма данни язовирът- предмет на настоящото производство, да е бил включен в имущество на прекратени организации по § 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ,

както и същият не е предназначен за напояване, тъй като съобразно Решение №

1042 по Протокол № 49 от 19.07.2007г. на О. С.- Г.Б. е определен като воден

обект за осъществяване на дейност за стимулиране развитието на любителския

риболов, във връзка с чл. 23, А. 4, т. 2 от Закона за рибарството и

аквакултурите, като не се допуска затрудняване ползването на водите на водоема за напояване на земеделските култури.

Неприложима в настоящия случай се явява и разпоредбата на § 4, А. 1 от ПЗР на

ЗСН. Последната се прилага само за водни обекти, за които няма сключени

договори за концесия, наем, аренда или за съвместно ползване с трети лица, а в

случая, видно Анекс № 3/ 2012г. към Договор за наем № 02407 Б от 30.10.2007г.

(л.84) има сключен договор за наем, срокът на който не е изтекъл към настоящия

момент. В този смисъл, наведените в писмени бележки доводи, от страна на

ответника, в обратна насока са неоснователни.

Разпоредбата на чл. 14, А. 7 от ЗОС не намира приложение в конкретния случай,

тъй като решението на О. С. Г.Б. касае не част от имот, а за цялостен обект –

публична общинска собственост. Съгласно чл. 13, А. 1, т. 2 от Закона за

концесиите въпросния язовир подлежи на концесиониране и не може да бъде отдаван под наем, както е приел с решението си общинският С.. С оглед характера на обекта публична общинска собственост, редът за отдаване под наем, предвиден в

чл. 14, А. 7 от ЗОС е неприложим. Относими за процесния имот са правилата за

предоставяне на общинска концесия- чл.19 и следващите от ЗК.

В случая е допуснато такова съществено нарушение на материалния закон, което

води до нищожност на постановения административен акт.

По изложените съображения, протестът на М. К.- Прокурор при

Районна П.- Р. е основателен и следва да бъде уважен, като се обяви нищожността на оспорваното решение.

До приключване на устните състезания е постъпила молба от адв. Д., в

качеството й на процесуален представител на О. С. Г.Б., с която моли да й бъдат

присъдени направените по делото разноски, представляващи адвокатски хонорар в размер на 1080 лева с ДДС, съгласно сключен Договор за правна помощ, приложен по кориците на делото (л.90), ведно с фактура № */ 08.02.2013г. за внесен хонорар по сметката на адвокатско Д. „А. Д. и партньори” (л.108).

Направеното искане е неоснователно с оглед изхода на спора и като такова следва да бъде оставено без уважение.

Водим от горното и на основание чл.172, А.2 от АПК,  Административен съд-

Благоевград

 

РЕШИ:

 

ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНО Решение № 1042 по Протокол № 49 от 19.07.2007г. на О. С. Г.

Б., с което на основание чл.21, А.1, т.8 от ЗМСМА и чл.14, А.7 от ЗОС и във

връзка с молба вх. № ОС- МЖ- 563 от 09.07.2007г. от Сдружение „. Д. „В.” Г.Б.,

О. С.- Г.Б. дава съгласие за отдаване  под наем на недвижим имот- публична

общинска собственост, представляващ имот № 118036, с площ 55, 233 дка, находящ се в местността „Белизмата” в землището на Г. Б., представляващ водоем, за срок

от пет години.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на процесуалния представител на О. С.- Б. за

присъждане на разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в 14- дневен срок от уведомяване на страните за неговото изготвяне с връчване на преписи.

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: /п/ Василка Шаламанова

 

Вярно с оригинала!

О.М.

_________________________________________________________________________

 

РЕШЕНИЕ № 2711

На Върховен административен съд

Към дело № 7411/2013 г.

 

София, 25.02.2014

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Върховният административен съд на Република България – Трето отделение, в съдебно заседание на дванадесети февруари две хиляди и четиринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ПЕНКА ГЕТОВА

ЧЛЕНОВЕ:    СРЕБРИНА ХРИСТОВА

ПЕТЪР СТОЯНОВ

 

при секретар             Соня Методиева       и с участието

на прокурора            Нели Христозова     изслуша докладваното

от председателя        ПЕНКА ГЕТОВА

по адм. дело № 7411/2013.

 

 

 

Производството по реда на чл. 208 и сл. от АПК е образувано по касационна жалба на Общинския съвет – Банско, чрез адв. Е. Димчева, против решение № 562 от 08.04.2013 г. по адм. дело № 42 от 2013 г. на Административния съд – Благоевград. Развити са доводи за недопустимост на решението, поради това че не е засегнат значим държавен или обществен проблем и прокуратурата няма интерес от обжалване, за нарушение на процесуалните правила и за неоснователност, като е поискано обжалваното решение да бъде обезсилено, евентуално да се отмени и съответно да се постанови друго, с което да се отхвърли прокурорският протест. Направено е искане за присъждане на разноските по делото.

Ответната страна Районна прокуратура – гр. Разлог, не изразява становище по касационната жалба.

Ответната страна “Рибарско дружество Василак” не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд – ІІІ отделение, приема, че подадената в срока по чл. 211 АПК касационна жалба е неоснователна.

С обжалваното решение Административният съд – Благоевград, е обявил по протест на прокурор при Районната прокуратура – гр. Разлог, нищожността на решение № 1042 по протокол № 49 от 19.07.2007 г. на Общинския съвет – Банско, с което на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА и чл. 14, ал. 7 от ЗОС и във връзка с молба вх. № ОС-МЖ-563 от 09.07.2007 г. от Сдружение “Рибарско дружество Василак” – гр. Банско, общинският съвет е дал съгласие за отдаване под наем на недвижим имот – публична общинска собственост, представляващ имот № 118036 с площ 55,233 дка, находящ се в местността “Белизмата” в землището на гр. Банско, представляващ водоем, за срок от пет години. Съдът е събрал относимите и допустими доказателства, които е обсъдил подробно и е установил правно релевантните факти по спора.

За да обяви нищожността на процесното решение на общинския съвет, съдът е приел, че то представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, откъдето и на основание чл. 16 от АПК прокурорският протест е допустим. В мотивите си съдът е посочил, че имотът е публична общинска собственост и предвид този статут управлението на водните обекти – публична общинска собственост, се извършва само чрез отдаването им на концесия. Законът за водите е специален закон, който регламентира реда за управление и разпореждане с водните обекти – публична общинска собственост, изключващ отдаването им под наем. Също така е посочено, че водоем, който е публична общинска собственост, може да бъде отдаден под наем, но при условие същият да е бил част от имущество на прекратена организация по § 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ, да е бил предназначен за напояване, да представлява елемент от напоителна система или технологично обособена нейна част на територията на сдружението и към датата на приемане на решението на общинския съвет на територията да няма регистрирано сдружение за напояване, което да е предявило искане по реда на § 3, ал. 2 от ПЗР на ЗСН. В настоящото производство обаче не са представени доказателства, че процесният язовир е включен в имуществото на прекратени организации по § 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ и че е бил предназначен за напояване и представлява елемент от напоителната система или технологично обособена нейна част на територията на тези организации.

Съдът е анализирал и хипотезата на разпоредбата на § 4, ал. 1 от ПЗР на ЗСН, като е посочил, че същата е неприложима, тъй като тя се отнася само за водни обекти, за които няма сключени договори за концесия, наем, аренда или за съвместно ползване с трети лица, а в случая, видно анекс № 3/2012 г. към договор за наем № 02407Б от 30.10.2007 г., има сключен договор за наем, срокът на който не е бил изтекъл.

В решението също така е посочено, че по отношение на визирания обект са приложими нормите на чл. 13, ал. 1, т. 2 от Закона за концесиите и обектът не следва да се отдава под наем по реда на ЗОбС. Първоинстанционният съд е обсъдил и приложението на чл. 14, ал. 7 от ЗОбС, посочено като правно основание за издаване на акта на общинския съвет, като е преценил, че текстът изрично изключва от режима на обектите – публична общинска собственост, които могат да се отдават под наем по посочения ред, тези, подлежащи на концесиониране съгласно чл. 13, ал. 1, т. 2 от ЗК.

С тези аргументи съдът е счел, че с оспореното решение на Общинския съвет – Банско, е допуснато такова съществено нарушение на материалния закон, което води до неговата нищожност.

Обжалваното решение е законосъобразно, постановено при пълнота на доказателствата и при спазване на съдопроизводствените правила. Първоинстанционният съд е извел правилни изводи, които напълно се подкрепят от настоящата инстанция.

Правилно административният съд е приложил разпоредбите на Закона за водите и Закона за концесиите, които са специални по отношение на Закона за общинската собственост. Безспорен е фактът, че процесният язовир е публична общинска собственост съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1, т. 1 от Закона за водите. Следователно разпореждането с този обект може да се извърши само по реда, указан в чл. 13, ал. 1, т. 2 от Закона за концесиите – чрез отдаването му за ползване чрез концесия. В случая абсолютно е неприложима разпоредбата на чл. 14, ал. 7 от Закона за общинската собственост, тъй като се ползва само за части от имоти – публична общинска собственост, какъвто не е разглежданият случай. Също така язовир, който е публична общинска собственост, може да бъде отдаден под наем, но при условие че е бил част от имущество на прекратена организация по § 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ или е бил предназначен за напояване, каквито доказателства няма. Правилно съдът е посочил, че е неоснователно прилагането на разпоредбата на § 4, ал. 1 от ПЗР на ЗСН, тъй като текстът се прилага само за водни обекти, за които няма сключен договор за концесия, наем, аренда или за съвместно ползване на трети лица, като видно от доказателствата по делото, има сключен договор за наем.

Настоящият съдебен състав намира за неоснователно твърдението в касационната жалба, че в настоящия случай не е налице важен държавен или обществен интерес, поради и което прокуратурата няма интерес от оспорване. Съгласно чл. 127 от Конституцията прокуратурата предприема действия по отмяна на незаконосъобразни административни актове, когато прецени, че е налице важен държавен или обществен интерес. Тази преценка е възложена на всеки прокурор при всеки конкретен казус. Във всеки случай, когато е налице незаконосъобразен административен акт и този акт засяга обществото или голяма група от хора, прокуратурата следва да се намеси със способите, предвидени в закона. Безспорно в конкретния случай се касае за воден обект, чието предназначение или използване касае обществото като цяло, и при констатиране на неспазване на предвидения в Закона за водите ред при неговата експлоатация прокуратурата следва да се намеси.

Оспореното административно решение страда от порока материална незаконосъобразност, тъй като по своето съдържание е било в противоречие със закона относно нарушаване на установения законов ред за разпореждане с имот – публична общинска собственост. Този правен факт обуславя правилния извод на съда за неговата нищожност, поради и което настоящият съдебен състав счита, че обжалваното съдебно решение е съобразено с материалния закон, обосновано е и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. След извършената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК не се констатира същото да е нищожно или недопустимо, поради което следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора на касационния жалбоподател разноски не се дължат.

На основание горното и чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК Върховният административен съд – трето отделение,

 

РЕШИ:

 

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 562 от 08.04.2013 г. по адм. дело № 42 от 2013 г. на Административния съд – Благоевград.

Решението е окончателно.

 

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:     /п/ Пенка Гетова

секретар:        ЧЛЕНОВЕ:    /п/ Сребрина Христова

/п/ Петър Стоянов