Искаме те, Бойче!

Росен Марков, “Мъж на България”, топли с д-то си седалката. За кого ли?

Всеки момент ще му подскаже иззад кулисите СеДеСеБе-то: “Стани Да Седне Бойко!”

 

Вчера Големият български политик, каратист, пожарникар, д-р на науките, живописец, музикант, най-сетне – Човек на име Бойко Борисов, излезе да осъществи пряка комуникация с протестното множество.

Бе посрещнат от освирквания, но и от викове – “Искаме те, Бойче!”

Той нарони пред микофони и камери мнооого мъдри и остроумни думи, напомни за успехите си, заклейми душманите. Не преразказваме – изявленията му са навсякъде, зер той самин е в състояние да пренасити целия инфопоток, да излезе от коритото си даже. (Потокът. Но и Бойчето.) За него е възможно с една своя поява да промени вкуса на живота тежък, скучен – както свинската мас променя вкуса на хляба чер.

След като се изприказва, той се окъпа в любовта на подкрепящи го агитки с китки и се прибра в НС.

И пак се замислихме за същината на този Феномен в нашия обществен живот.

Защо всяко изявление на С. Станишев е като от партсъбрание – безстрастно, безнадеждно и унило? И нахалството – безцветно и блудкаво. Донейде свежарско бе обяснението му, че Пеевски преживял катарзис; както и поздравът “Здравейте, циркаджии” – туй-то.

Защо високият наратив на Л. Местан звучи гротескно и нелепо? Защо интелектуалната му мощ и блестящо владеене на българския език не печелят нови умове и сърца, та разчита предимно на свои крепостници?

Защо дори Волен се спаружи и спихна до най-жалко положение?

Един от отговорите е: Великият Комуникатор Бойко Борисов – за разлика от всичките си врагове, е същество от обилна плът и кръв (хипертония). Опонентите му са малко или много имиджови конструкции без сърца и без бъбреци, лейки без съдържание. Бойчето е автентичен Образ. Скица!

Дори когато се преструва и лъже – ката ден, – тъй много хора му вярват, че чак е отчайващо… Дори на съвсем небрежните неистини, които даже не си прави труда да съгласува една с друга и с общоизвестни факти.

Затова и той си позволява да тълкува както му изнася, освиркват го на площада – било заради антихората, от които “лека-полека се изчиства ГЕРБ”.

Това само привидно е като – “ти го плюеш, то вика – дъжд вали”.

Ако му ударят две яки сопи в гърба, той ще каже – потупаха ме приятелски. Неслучайно вицовете за Чък Норис се приспособяват за Бойчето.

Затуй – мачкай, Бойче, с теб сме, искаме те! Топлим ти мястото, късайки веригите си!